- Имам нужда от помощ, да… не ми останаха сили след трима ви. – с лека усмивка на лицето подхвърли Саня. - Имам нужда от вътрешно измиване.
– Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
- Бабо, това са Мартин и Георги, който ти познаваш. Разказах на баба какво се случва и тя каза, че ще ни помогне да освободим напрежението и няма нужда да викаме допълнителна помощ.
Иначе не заспивало. Щом майката се дръпнела от леглото, веднага надавало такъв крясък, такъв плач, че […]
Спомена бегло, че все повече им се разминават вижданията с Митко и така както са имали идеята да направят био-ферма, така той е изгубил мотивация и тя се озовала в тази ситуация, че вече по-малко време прекарват заедно и децата вече са в гимназия, та ще види как ще се развият нещата. Питах я и за бройлерите:
- Видях какво гледат приятелите ти! Това харесва ли ви? Да гледате жени на моите години, които правят тези работи? – попита го Саня.
Историята разказва за най-малкия от трима братя, който преминава през всякакви препятствия, за да убие халата, която всяка година им краде златната ябълка. След като преодолява всички трудности, се връща у дома, където успява да спечели девойката, която желе за жена.
Тревите надигнаха рошавите си главици за да изпратят червения заник, който
в ръцете й. Знаеше, че от сърцето на Ясен извираше обич към сина му толкова, колкото
Баснята е много известна и утвърдилите Разкази за Саня се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин.
Саня премрежи очи, докато гледаше агата, който се оттегляше към коня си. Удари
продължаваха да се стичат хора в търсене на оздравяване и от Влашко, и чак от Сърбия.
един ерген и една мома имаха еднакъв вид цветя. Мъжете започнаха да се тупат един